Question

Разказ про удивительного человека

Answer 1

Недавно встретила самого удивительного и прекрасного человека. Он был самым идеальным для меня примером людей,которых обычно называют "не от мира всего".

Он носил только серое,слушал только классику и рисовал. Рисовал так,что казалось его рисунок оживает, когда смотришь на него. Он придавал каждой мелочи в своем рисунке жизнь. каждому цветочку,каждой птичке,каждому листочку,и каждой морщинке лица человека. Это был удивительный человек. Он не любил сигареты, но курил. Знал,что алкоголь его убивает, но пил. Он мечтал о крыльях, но не мог ходить. Но его голос,глаза,мимика,жесты - они были завораживающими. Каждая его улыбка, была разной, ни капли не похожей на предыдущую. Он мог улыбаться часами просто так. Когда я к нему приходила в гости всегда приносила яблоки. мы их вместе очищали от кожуры и потом ели. казалось для него вкус яблока был чем-то волшебным и непонятным для нас,простых. Именно простых. Он так боролся за то,что каждый человек индивидуален,что однажды сдался. Он больше не мечтал,что каждый будет стремится к совершенству,и не будет стараться быть похожим на остальных.Но все кончилось,даже он одел серое,чтобы не выделяться из толпы на улице,из этой серой и пустой массы. Хотя,внутри себя,где- то в глубине, он очень их любил - людей.Любил наблюдать,сидя на лавочке,как дети играются в песочнице и строят замки, как девочка собирает цветочки для мамы, как молодая пара ссорится, а потом мирится и уходят,взявшись за руки. Он так любил их.Но они,не видели его. Мне он рассказывал очень много историй о людях,который жили в его дворе.А иногда он рассказывал про тех,кто совсем ненадолго приезжали в наш город. И что меня больше удивляло в нем,так это с какой любовью он рассказывал про них, и до каких мелочей он все помнил. В какой одежде они были,какое кольцо было одето,как зашнурованы шнурки и самое главное каким цветом у них были глаза. Один раз я спросила у него:"А ты сможешь рассказать обо мне?Ведь мы уже достаточно давно общаемся" На что онт с улыбкой ответил :"Придешь завтра?А ты придешь!Вот и расскажу!" Я шла домой почему то очень счастливая,ведь когда он рассказывал о других,люди казались мне такими красивыми,наивными,добрыми и милыми. И его история обо мне была бы такой же,а мне так хотелось "увидеть" себя именно такой - прекрасной.Я пришла домой и легла счастливая спать.А когда проснулась,поняла,это был сон.всего лишь сон.И я никогда,никогда не услышу снова его голос и то,что он хотел мне рассказать.Мне стало грустно,я попыталась снова заснуть,но ничего не получилось.Теперь каждый день,ложась спать,во сне я жду его:моего идеального серого человека,который не умел ходить.

Answer 2

Името на този удивителен човек беше Александър. Той беше обикновен човек, който живееше в малко село на окраините на една планина. Въпреки своята нормална външност, той криеше нещо, което го правеше изключителен.

От малък Александър обичаше да чете и да учи. Той прекарваше много време в местната библиотека, където поглъщаше книга след книга. Неговите любими теми бяха физика, астрономия и математика. Въпреки че селото беше малко и сравнително изолирано, това не го спираше да мечтае за по-голям свят, който съдържа безброй отговори на своите въпроси.

Един ден, докато беше събран с книгите си, Александър попадна на стара книга за мистериозни същества и легенди. Там прочете за стар дървен мост, който се казвал "Мостът на възможностите". Този мост, според легендата, съединявал нашата реалност с много други измерения и светове.

Той беше толкова заинтригуван от идеята за такова място, че реши да го потърси. Той проведе седмици, изучавайки стари записи и карти на местата около селото. Накрая, успя да открие точното място на този дървен мост.

Сърцето му биеше здраво, докато стъпваше върху дъските на стария мост. Нещо вътре в него му казваше, че това е начинът да намери отговорите, които търси. С вълнение и трепет той премина през последната стъпка и се намери на съвсем ново място.

Там пред очите му се разкриваше прекрасна гледка - светове, изпълнени с чудеса, чакаха да бъдат изследвани. Александър беше изпълнен с радост и жадно започна да изучава всеки нов свят, който срещаше. Той срещна същества с необикновени способности и се научи на много нови неща.

Но този опит го промени и върна обратно към света му с нова перспектива и мъдрост. Всеки път, когато се чувстваше загубен или безсилен, той си спомняше за всички удивителни неща, които е видял и научил. Това го мотивираше да не се предава и да продължава напред.

С времето, Александър стана уважаван и ценен член на общността. Той помагаше на съседите си със съвети и мъдростта, която беше натрупал през годините. Той стана учител в селското училище и вдъхновяваше младите ученици да се стремят към знание и мъдрост.

Така, удивителният човек Александър, който смело стъпи на Моста на възможностите, стана вдъхновение за своето село и за всички, които го познаваха. Той ни напомня, че във всеки един от нас съществуват неограничени възможности, ако сме достатъчно решени и любопитни да ги потърсим.